За Станислав Лем може да се каже много, полякът е един от хората допринесли изключително много за развитието на жанра научна фантастика в световен мащаб. Книгите му са написани с характерен стил, комбиниращ в себе си философски размисли и забавни моменти. Сборникът "Кибериада" най-спокойно може да бъде представен на незапознатите като среща между Хорхе Луис Борхес и Дъглас Адамс. Произведенията му са изпълнени с измислени от него думи, карамболи и странна поезия, което прави превода им изключително труден. Не мога да говоря за българските издания, по простата причина, че не съм ги чел, но мога да засвидетелствам невероятната работа положена от Майкъл Кендъл при английския превод (единственият проблем е, че един от разказите просто липсва...). Самият Станислав Лем е бил преводач в една част от живота си. Той превежда на полски език някои от романите на американския фантаст Филип К. Дик. Именно от техните взаимоотношения произлиза и един от най-големите скандали свързани с автора от Източния блок. Според твърденията на американеца, Лем е нищо повече от псевдоним, използван от Комунистическата партия за оказване на влияние върху общественото мнение. 

  

 Сборникът е кратко описание на дългогодишното съревнование между двамата най-велики конструктори(създатели) във вселената - Трарл и Клапауций (симпатични, отмъстителни и забавни). Основно занимание на двамата е да си играят на Богове, което често води до комични ситуации и поставя един от основните проблеми в творбата. Със своите изобретения те създават цивилизации, демони извличащи знание от сблъска между атомите във въздуха, най-доброто място за криене и какви ли други не простотии. Всяко едно от абсурдните им изобретения ги въвлича в ново приключение, което често се преплита с интересни философски разсъждения. Любими истории ми станаха тази, в която Трурл създава по поръчката на тиранин цял един народ и тази за машината, която създава всичко с Н. Езикът използван от Лем в "Кибериада" е невероятен, използването на научна терминология, играта на думи - прекрасна проза. Интересното е, че въпреки наситеността с термини, всичко се чете изключително лесно, като братя Грим с роботи. Книгата, изградена от разкази, които са свързани помежду си с общи герои и постоянно надграждат един върху друг дава добра представа за цялостното творчество на Лем. Хуморът е интересен, осъществен е отново чрез научни термини и процеси, лично мен ме накара на моменти да се чуствам леко тъп, но и аз успявах да загрея по някоя от шегите, които бяха доста оригинални и забавни. Малко хора бига могли да пишат по-реалистично за несъществуваща технология. Най-добре е да се чете на малки дози от по една - две истории, дори и да е зарибяваща, книгата в един момент става еднотипна и историите започват да се сливат в главата ти (или поне в моята). Голяма част от тях са написани по сходен начин : 1. Конструкторите отиват някъде; 2. Появява се проблем (най-често нечия поръчка); 3. Създава се машина, което води до още повече проблеми; 4. Проблемът е решен. Научната фантастика, произлизаща от страните от Източния блок има едно специфично усещане, което не можем да открием при западните автори, колкото и да опитват да го пресъздадат, тук то е налице, допълнително подсилено от рекрасните илюстрации на Даниел Мроз.

 Да обобщя : изключително приятна книжка, чете се бързо и лесно, но ако решиш да задълбаваш в проблемите, въобще не е леко четиво. Перфектното въведение към творчеството на Лем. Идеална за тези, които обичат научна фантастика и нямат нищо против малко хумор примесен в цялата работа.

Завръщане от звездите, Соларис и Разкази за пилота Пиркс, са едни от любимите ми книги. Станислав Лем е явление във фантастиката. Поздрави!

Задължително ще пиша за Соларис в най-скоро време.