Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2015 15:59 - Станислав Лем - Соларис
Автор: outis Категория: Изкуство   
Прочетен: 1527 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Дълго време отлагах статията за този роман. Творбата е толкова мащабна, че признавам си, просто не знам откъде да започна. Най-удачното начало би било да призная, че Станислав Лем е гений, ако някой има съмнения относно това незабавно да се захваща с книгите му. За самия автор разказах в предишния си пост за негова книга, ако ви интересува биографията му може да се запознаете с нея там.

image

"Соларис" е научна фантастика от най-високо ниво. Не смятам, че има друга книга от този жанр ( която съм чел ), която да се доближава до шедьовъра на Лем.  Най-интересната част около написването на книгата е това, че тя бива написана само за няколко дни, докато писателят лекува сенна хрема. Подобно на творбите на Дик и Азимов, "Соларис" е лишена от екшън и голям брой действие, основни са идеите, а тук те са много и всички до една са изключително интересни. В своята същност "Соларис" е една дълбоко философска книга. Главните теми в нея са човешките спомени, паметта и невъзможната комуникация между хора и други същества. В голямата си част книгата е за извънземни, но тук това не са клишираните зелени/сиви човечета с огромни глави. Станислав Лем създава нещо, което е наистина странно, непознато и извънземно. Океанът е отвъд човешките представи, действията му остават неразбрани както за читателя, така и за героите през целия роман. Океанът е покрил цялата планета, той направлява всичко, което се случва на нея,  това е една планета-организъм. Опитите на екипажа на космическата станция за комуникация с него са основният проблем в книгата. Авторът е положил огромен труд при написването на книгата, от огромното въображение, което се изисква за създаването на нещо толкова чуждо за нас, до измислянето на история, философски течения и екология за планетата. 

image

 Според мен Океанът е най-интересният и същевременно ужасяващ извънземен живот представян някога в научно-фантастичен роман. Може би вече се повтарям, но съм наистина изумен от въображението на Лем при неговото изграждане. Това, което го прави страшен е неговата непредвидимост, неговата непознатост и не на последно неговото могъщество и очевидно превъзходство над човешката раса. Способността му да изгражда огромни структури, пренебрегващи всички закони на физиката за секунди е нещо немислимо за човечеството. Спомените, които той извлича и материализира пред очите на екипажа, създавайки най-съкровените им желания, или пък може би страхове ? Каква е неговата цел ? Зли ли са помислите му ? Всички тези въпроси, които си задавах докато четях книгата за мое огромно съжаления останаха неотговорени. Но може би така е по-добре, отговорът им би премахнал мистиката обграждаща непознатата планета. Както казва самият Лем, когато и хората да осъществят комуникация с извенземна раса, Океанът винаги ще е там, огромен и неразбран. Като една подигравка към човечеството със своята необятност и загадъчност. Основното тук не е, битката между единичния човек и същността на неговото съзнание, материализирана от океана, а битката между цялата човешка раса и самия Океан. Неизпълнимото ни желание да осъществим контакт с него.

Не можем да говорим за "Соларис" без да споменем и филмовите адаптации. Разбира се, ще започна с тази на великия Тарковски. Дори и Лем да е бил изключително недоволен от адаптацията, аз смятам, че тя е гениална. Методът на Тарковски е да взима основната идея и да изгражда филм върху нея, а не да следва директно сюжета на книгата. Това ще ви е ясно, ако сте гледали неговия "Сталкер" и сте чели "Пикник край пътя" на братята Стругацки. Основният проблем на Станислав Лем е бил, че Тарковски е засегнал повече романтичната история във филма си. Следващата ( по-слаба ) версия на филма, известна още като "Онзи филм с Джордж Клуни в космоса" също е недолюбвана от автора, относно нея той казва : "Доколкото знам, "Соларис" не е посветена на еротичните проблеми на хората в космоса. Като автор на "Соларис", ще си позволя да се повторя и да кажа, че иксах просто да представя евентуалната среща между човек и нещо, което със сигурност съществува, но не може да бъде сведено до човешките разбирания, идеи или представи. Заради това книгата се казва "Соларис", а не "Любов в космоса"." Ако трябва да препоръчам един от двата филма, то със сигурност това е този на Тарковски, макар и различен от книгата, той е също толкова велик и гениален.Съществува и още една руска версия от 1968 година, която не мога да коментирам, поради факта, че не съм я гледал. 

Важно е да ви предупредя относно преводите. Ако четете книгата на български или руски език търсете по-ново издание, старите издания от годините на тоталитаризма са цензурирани заради теософския текст в последната глава, като част от нея е премахната ( а това е една най-интересните части в цялата книга ). Търсете по-ново издание. Ако четете книгата на английски също търсете по-ново издание, там преводите са два, но първият не е директен, а е правен от френския превод на книгата, ще ви посъветвам да потърсите втория.



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: outis
Категория: Изкуство
Прочетен: 6612
Постинги: 3
Коментари: 2
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930